Класичесият вариант е с *тофу –  в къри сос и кокосово мляко се е потопило. Страст и аромат е придобило. До пременени зеленчуци в басейн от сос се е покрило. А, оризът наднича срамежливо, отстрани. Иска му се и него – някой да го бутне сред бъбривата компания.

Специалитетът – изкусител ! Филе сайтан, мариновано с червено вино, соев сос, мащерка, черен, червен пипер и чесън. С гарнитура – топящо се домашно картофено пюре от родопските картофи с характер от запечен лук и риган. Сервира се със свежа, зелена салата. 

След като на пара са приготвени, картофите игриви, за кратко в тигана, с кехлибареното *гхи започват да подскачат, искат цвета му да отвличат.  Добавят се ароматни билки, сезонни зелении, чесън. В подложка от полезната протеинова аквафаба майонеза се сервира.

Благородният шедьовър с препратка към онова прословуто ястие по Великден. Главните герои са златистото *темпе, запечено със *соевия, червено винен сос и гарнитура… Каква ти гарнитура!? Първо място и отличие за майсторски постигнатия вкус на наглед обикновените съставки – ориз басмати, гъбите печурки, джоджен, морков, лучени перца и *гхи. По традиция, зелената салата си присъства в омайващото блюдо

Цяла, печена, червена чушка си поляга в майсторски доматен сос, къкрил на котлона бавно и полека, за да е ароматен домакин на чесъна, бахара, *гхи и *сиренето овче. Украса има и с магданоз. А, лимецова, квасена брускетата полегнала е на перваза на чинията, нетърпеливо, чака да бъде потопена – полята със зехтинче, с чубрица поръсена.

Блатът – по класическа латиноамериканска рецепта, печен е на плоча, а до него, кръстосала листа – сежата салатка. Но, той е само къща за обитателите важни. Задуше(в)но, в него са се сбрали – черен боб, лук червен, чушки, пресен кориандър, кимион, ориз Басмати, на парата сварен и освежен с авторския ни доматен сос.