ЗА ДРЕВНИТЕ СОРТОВЕ

Хибридните, модерни сортове пшеница са изкуствена кръстоска между ниско протеинови пшеници с много добри добиви, които дават, изнасилено, „добра реколта“ за кратко време – най-много 2-3 г., а в
последствие намаляват продуктивноста си и всяка година имат нужда от масивна химическа намеса под формата на хербициди и пестициди (пръскане по 2-8 пъти). Повечето от днешните фермери не вярват, че може да се произвежда чиста, органична храна без химическа намеса, защото сортовете които сеят са пряко свързани с химическата индустрия. Голяма част от тях не са срещали древни сортове пшеница. Интезивното пръскане, монокултурите от хибриди и рекордните добиви, напомпани с глутен, са сред основните причини за влошаване на човешкото здраве. Всеки един от нас, който иска да живее здрав, трябва да избягва тези “модерни храни”. Древните сортове пшеница или така наречените лендрейс (Landrace) са съществували години наред по всички краища на света. Те са високостеблени, сравнително нискодобивни и доста устойчиви за отглеждане. Пълни са с естествени микроелементи, съдържащи се в почвата. Източник са на пълноценни нутриенти – както природата знае най-добре да произвежда – в хармония. При всички глутенът е сравнително мек, добре балансиран и лесно усвоим от човека. Челното място заема Лимецът – той е с най-меката и не образуваща алергии форма на глиадин (един от протеините, образуващи глутена).

Хора, страдащи от различни форми на непоносимост към пшеница, съобщават за драстично подобрение, когато консумират продукти приготвени от Лимец с квас. Камутът, Спелтата, Емерът и други древни сортове хлебна пшеница са също с мек глутен и са наситени с много протеини, мазнини и минерали. Всички хлебни изделия приготвени от тях имат уникални хранителни и вкусови качества. Обикновените лендрейсис продължават да съществуват и биват обменяни между народите благодарение на свободния обмен на семена, както и благодарение на естествената селекция, която е правил човекът през вековете, посредством треориране (отделяне на най-здравите семена).

Един такъв сорт, който се е сял в България преди комунизма и е бил наричан „Червенка“,
е изчезнал доста бързо при окрупняването на земите. За разлика от царевицата, местните селяни почти не успяват да съхранят тези сортове хлебна пшеница.


ЕДНОЗЪРНЕСТИЯТ ЛИМЕЦ
(Triticum monococcum L.) се смята за прародителя на всички пшеници. Той е първата форма на възпроизвеждащо се житно растение, дадено на човека или казано по друг начин – трева, която се е превърнала в храна. Навсякъде из България могат да се открият няколко варианта на дивия еднозърнест и двузърнест Лимец. Съпътстващи го, негови близки треви и „аегилопси” (диви зърнени треви), могат да се срещнат и на много други места по света: Турция, Иран, Италия, Франция, Испания, Мароко, Египет, Израел, Ливан, Етиопия, Йемен, Хималаите, Индия, Украйна, Русия, Грузия, Румъния, Унгария, Австрия, Германия, Хърватско, Сърбия, Гърция и много други. Както се вижда, няма точен център на произход на това чудо – Лимеца, но в нашата красива и запазена природа на Балканите виреят огромна част от тези диви
треви и жита. Култивираното растение Лимец (Triticum monococcum L.) не се различава по генетична структура от дивите си събратя T. boeticum или T. Urartu, само зрънцето му е станало малко по-дебело и класа на узрялата пшеница не се чупи така лесно. В България още в началото на миналия век проф. И. Странски влияе добре защото класовете полягат, даже и от естествената тор. Това е характерно за всички други високостеблени пшеници. Изключително добре се бори с плевелите и не им дава да се развиват, затова в миналото са го използвали и за прочистване на нивите. Много полезен като храна от хиляди години. Добиви около 100-300 кг дка, нелюпен. Еднозърнестият Лимец (Einkorn), двузърнестият – Емер (Emer) и Спелта (Spelt,
Dinkel) са три сорта покрити пшеници, които след вършеене остават със шлупката върху зърното – също както други зърнени култури като напр. ориз, ечемик, овес, елда, просо и др. Обикновената хлебна пшеница както и Спелтата (T. Spelta L.) са от хексаплоидната група пшеници (2n=42). „Хекса” означава 6, т.е. 6 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка.


ДВУЗЪРНЕСТИЯТ ЛИМЕЦ
Емер е пшеница от вид тетраплоид (2n=28), “Тетра” означава 4, т.е. 4 връзки от по 7 хромозома съществуват в еднаклетка. От него започва семейството на така наречената твърда пшеница, което включва: Дурум пшеницата (Т. Durum) и други твърди пшеници като Камут (Корасан – T. turanicum). Двузърнестият Лимец – Емер – както е на английски, все още не е получил друго име на български език и затова пак се нарича Лимец – (Т. Dicoccum). Във Франция и Италия също няма друго наименование. Това прекрасно житно растение е с дълги осили и голям, здрав, светложълтеникъв клас. Зрънцето е подобно на Лимеца, но е твърдо и малко по-голямо. В някои запазени кътчета на Родопите хората и до ден днешен засаждат по малко от това жито за прехрана. Обичайните причини, напр. ниските добиви, трудностите при люпенето и по-малката възможност да се бърника генома му го карат да изчезне през годините, но ето, днес пак се завръща. Според развитието на сортовете пшеница, Емерът се счита за родител на хлебната пшеница (T. aestivum), а също и на Спелтата (Т. Spelta L.).
Добиви: около 200-300 кг/дка, нелюпен.

КАМУТ (Kamut®) е името на запазена марка пшеница от сорт Корасан (T. turanicum). Името „камут“ (произнася се: ка-Moo) идва от древна, египетска дума за „пшеница“. Този сорт Корасан е запазен през годините и не е хибридизиран зaради патента, които е регистрирало семейство в Америка преди 20 г. По този начин отгледаната пшеница е 100% органик, няма примеси или опрашвания от модерни сортове и има специфични нутриенти, които характеризират този сорт. Така се оказва не толкова грешно, че е регистриран по такъв начин сорта Корасан. Това е невероятно красиво, житно растение с много дълги осили. Има огромен клас с дълги пипала към слънцето и здрава слама. Заинтригуващо е зърното на тази твърда, стъкловидна пшеница, което е доста голямо и твърдо, дълго е около 1см. Интересен, също е факта, че в сравнение с Лимеца, който е с дребно, малко и меко зрънце, Камутът е огромен и твърд, а и двете пшеници са подобни на вкус, хранителни вещества и свойства при печене. Хлябът от Камут е жълт на цвят в сърцевината му. Подобно на хляба от Лимец има плътна, насищаща структура и много високи вкусови качества. Като представител на древните сортове пшеници, Камута се усвоява от тялото много по-добре и по-лесно, глутенът му е значително помек и консумирането на зърно, хляб или паста от него са благоприятни за човека. До преди 10 г. Камутът беше най популярното древно зърно, което направи пробив и се завърна в магазините, след което хората започнаха да се
интересуват от алтернативи на хибридните пшеници. В последно време Лимецът става все по-популярен по цял свят и постепенно измества Камута. От гледна точка на добиви – средния добив от Камут е пак сравнително малък за индустрията, около 180-250 кг/дка, но от гледна точка на природата не е толкова малък, тъй като хвърляш 20-25 кг/дка, а получаваш средно 200 кг/дка, съответно с много грижа… Устойчив на суша и заболявания по пшениците, както останалите древни сортове, Камутът, обаче се бори малко по-слабо от Лимеца с плевелите.

СПЕЛТА (Т. Spelta L.) – обикновено се бърка с термина Лимец в България и по света. Сравнително с по-голям добив и едрина на зърното. Спелтата остава да се гледа като една от основните култури за хляб и бира до преди 50-60 г. в Германия. Има много плътен и приятен вкус, отлични пекарни качества и устойчивост на полето. Смята се за третата еволюция на Лимеца, въпреки че родител му е Емера. В днешно време може да се каже, че е най-разпространяваната древна, зърнена култура. Вече, масово по света, продукти от Спелта изместват продукти от обикновена пшеница, тъй като все по-разпространени са заболяванията от някаква форма на непоносимост към пшеница.
Добиви: около 200-400 кг/дка.

Споделете:

Share on facebook

Други статии

ЗА ХЛЯБА…

Само от древни сортове жито (landrace) – нехибридизирани стари сортове, отгледани от доверени приятели – БИО динамично сертифицирани лимец, черен емер, емер (двузърнест лимец, засега

ЗА СЪВЕСТТА

(в абстрактен превод – slow food, bio, organic, grassroots … 🙂 Вярваме, че Съвестта води до повече щастие за хората и по-малко вреда за Природата.