Хибридните, модерни сортове пшеница са изкуствена кръстоска между нископротеинови пшеници с много добри добиви, които дават, изнасилено, “добра реколта” за кратко време – най-много 2-3 г., а в последствие намаляват продуктивността си и всяка година имат нужда от масивна химическа намеса под формата на хербициди и пестициди (пръскане по 2-8 пъти). Повечето от днешните фермери не вярват, че може да се произвежда чиста, органична храна без химическа намеса, защото сортовете, които сеят са пряко свързани с химичната индустрия. Голяма част от тях не са срещали древни сортове пшеница. Ненужни и противопоказни за отглеждането им е употребата на пестициди, на изкуствени и дори естествени торове. Пълни са с естествени микроелементи и ферменти, както природата знае най-добре да произвежда. При всички тях съдържанието на глутен е ниско, мек е, добре балансиран и лесно усвоим от човека.

За Лимецът…

  • Лимецът е първенец сред старите сортове – има най-ниското съдържание на глутен и при това – в най-лесно усвоимата му форма. Ако се разгледа Дървото на живота на пшениците, Лимецът си е останал същия както преди хиляди години – устойчив на измененията.

Еднозърнестият Лимец е най-протеиновата пшеница – той съдържа много полезни минерали и мазнини, които не се срещат в други пшеници.

Голямото количество антиоксиданти и куп другиполезни вещества го правят супер храната от житните растения. Той е най-древното жито за хляб на човека, както са древните зърна Амарант и Киноа от Южна Америка или Теф от Африка. Открит е в Тракийски могили както и из много други архелогически находки по целия свят, което води до заключение че е бил основната храна на човешката раса от древни времена. Наричан е “златото на траките”, тъй като наред с останалите ритуални принадлежности и златни накити е задължителен атрибут, съхранен в глинени питоси, при погребенията на знатни траки. Хлябът от Лимец продължава и до ден днешен да е със специфичен златист цвят.